Иван Марангозов

Създателят на първия български персонален компютър

През м. август 2005 се навършват 80 години от рождението на инж. Иван Василев Марангозов (14 август 1925 г.), човека, разработил първия български персонален компютър и така поставил началото на българската индустрия за производство на персонални компютри. С неговото име и дело е свързано широкото според мащабите на времето си разпространение на персоналните компютри - област, в която България значително изпревари останалите държави от социалистическия лагер. Благодарение на това у нас израсна не едно поколение специалисти в областта на компютърната техника и софтуера, създадоха се традиции, с които и до днес се гордеем.

Творческият път на инж. Марангозов започва в началото на 1952 г., когато завършва с отлична диплома Държавната политехника като "електроинженер - слаби токове". Постъпва на работа в наскоро създадения Слаботоков завод и веднага проявява изключителните си способности по време на разработката на редица нови изделия. Той е отговорен конструктор на популярните тогава български радиоприемници "Родина" и "Балкан". Интересът му към науката е толкова силен, че не прекъсва връзките си Машинно-електротехническия институт (сега Технически университет-София), където работи като хоноруван асистент в Катедрата по радиотехника.

През ноември 1956 г. инж. Иван Марангозов напуска Слаботоковия завод, за да се отдаде изцяло на преподавателска дейност. Тук той се сблъсква с първата от множеството бариери, които неизменно препречват пътя на неговото развитие, и бива допуснат единствено за външен сътрудник - хоноруван асистент в МЕИ и преподавател по радиотехника в Минно-геоложкия институт - София. Въпреки че блестящо спечелва два поредни конкурса за редовен асистент в МЕИ, всевластните партийни органи не му разрешават да прекрачи прага на учебното заведение, като поставят в кадровото му дело неизличимия за онези времена печат "политически неблагонадежден". Това е годината на унгарското въстание, чието потушаване повлича вълна от репресии и в нашата страна. Стотици младежи са изключени от политехниката и други учебни заведения поради същата дамга, белязала техните родители и прародители. Членството на Иван Марангозов в младежката организация "Бранник" преди Девети септември става формалният повод да се пречи на развитието му, а неговото име да се чува колкото е възможно по-малко. След като пътят му към науката и преподавателската катедра е отрязан, инж. Марангозов намира приложение на техническите си познания и умения две години по-късно, през февруари 1958 г., когато успява да получи работа като ръководител на "Електронна работилница" във Физическия институт на БАН. Тук се занимава със създаване на уникална апаратура, като особено го привлича разработката на научна апаратура в областта на радиоспектроскопията. Тези свои интереси той запазва до края на живота си, като става инициатор на редица уникални разработки в най-съвременните направления на радиоелектрониката и особено в областта на изчислителната техника.

През 1962 г. инж. Марангозов постъпва в Базата за техническо развитие към новосъздадения завод "Електроника". Тук той работи като главен конструктор в секция "Цифрова изчислителна техника". Година по-късно създава първата в страната цифрова модулна система "НОРЕЛ", изградена на базата на български компоненти и влязла в производство в завод "Електроника". Системата се е прилагала успешно в много цифрови уреди, производство не само на завода, но и в разработките на редица развойни организации в страната с цел по-бързата цифровизация на промишлената и научната апаратура. От началото на 1966 г. инж. Марангозов преминава в новосъздадения Научно-изследователски и проекто-конструкторски институт по приборостроене (НИПКИП) като ръководител секция "Изчислителна техника". Задача на секцията е да захранва заводите на ДСО "Приборостроене и автоматизация" с разработки на цифрови измерителни уреди и средства за автоматизация. Така името на инж. Марангозов се свързва с утвърждаването на ново съвременно направление в българската промишленост.

През март 1967 г. бива създаден първият завод за изчислителна техника в България - ЗИТ-София, което е едно напредничаво решение на правителството и персонална заслуга на чл. кор. проф. Иван Попов, който е сред най-просветените хора в тогавашното партийно-държавно ръководство. Негова заслуга е, че правилно оценява качествата на инж. Марангозов и използва влиянието си да го назначи за изпълнителен директор на завода.

На ЗИТ е възложена стратегическа не само за държавата, а и за целия социалистически лагер задача да усвои и започне производството на електронна изчислителна машина модел ЗИТ-151 по лиценз на японската Facom-230--30 на фирмата Fujitsu. Тук инж. Марангозов се изявява не само като блестящ специалист, но и като способен ръководител, като в кратки срокове съумява да подбере и обучи екип от специалисти. Впоследствие е преназначен за "технически директор" на завода и под негово ръководство са произведени първите 30 машини ЗИТ-151. Това е огромен успех за държавата ни по пътя на създаване на собствено производство на електронно-изчислителна техника и внедряването й в стопанството и управлението на държавата. До 1971 г. колективът на ЗИТ внедрява тези машини в Териториални изчислителни центрове (ТИЦ), което е първата значителна крачка в автоматизацията на административния и инженерния труд у нас. За отбелязване е, че с това си постижение България сериозно изпреварва останалите социалистически държави, участващи в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Естествено, както бе характерно за времето, когато "моралните" награди бяха поставени далеч над "материалните", се изсипва дъжд от държавни отличия, като човекът с най-голяма заслуга, Иван Марангозов, този път не е съвсем подминат и му се отрежда "потупване по рамото" с Народен орден на труда - златен. След завършване на проекта за усвояване на ЗИТ-151 инж. Марангозов се включва в създаването на утвърдената в рамките на СИВ "Единна серия електронно-изчислителни машини" (ЕС ЕИМ) и по-точно на модела ЕС 1020. Той си позволява критични бележки по отношение на разработената извън България техническа документация. Макар че практиката доказва неговата правота, той бива посъветван "от високо място" да напусне завода. Затова през 1973 г. се връща в НИПКИП като ръководител на комплексна програма по приложение на микропроцесорната техника. Тук той разработва редица цифрови уреди и което е по-важно - подготвя документи и становища по редица въпроси от стратегическа важност за бъдещото развитие на микропроцесорната техника у нас. Тази му дейност продължава в секция "Перспективни проучвания и анализи" в Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) при БАН, където постъпва през март 1979 г. Тук той за пореден път успява да се наложи с изключителната си ерудиция и доброто владеене на четири езика - английски, френски, немски и руски, както и с дълбоките си познания за развитието на електронната промишленост в света. Благодарение на това се утвърждава като безспорен експерт с решаващо мнение по въпросите на електрониката и управлението на промишлени роботи, разработката на които по това време е възложена на ИТКР-БАН по Националната координационна програма за развитие и внедряване на промишлени роботи.

Освен заниманията си с проучвания и анализи инж. Марангозов успява да създаде около себе си малка група ентусиазирани специалисти, убедени, че бъдещето принадлежи на микропроцесорната техника и персоналните компютри. Тук съдбата се намесва отново, като идеите на Иван Марангозов получават подкрепата на директора на ИТКР и същевременно зам.-председател на Държавния комитет по наука и технически прогрес, ст.н.с. д-р инж. Ангел Ангелов, сега академик, човек с влияние и власт, допринесъл много за развитието на българската електроника. Инж. Марангозов получава "зелена светлина" за работа по създаване на български персонален компютър. Така той с помощта на инж. Кънчо Досев създава през 1980 г. първия в България персонален компютър, наречен ИМКО-1 (Индивидуален МикроКОмпютър). Разработката е базирана на малко известен чуждестранен модел с 8-битов микропроцесор Intel 8080, има вграден BASIC, а вместо флопидискови устройства за външна памет използва касетофон. В Опитната база на ИТКР са произведени 50 броя от този компютър, които са предоставени на институтски и университетски лаборатории с цел запознаване с възможностите на персоналния компютър.

Инж. Иван Марангозов успява в кратки срокове да сформира малък колектив, като привлича инж. Георги Желязков, инж. Петър Петров (сега главен редактор на сп. Computer) и инж. Борис Вачков. Резултатът от тяхната работа не закъснява и година по-късно се появява значително по-съвършеният ИМКО-2, който вече е на нивото на най-модерните за момента персонални компютри в света. Компютърът е базиран на изключително успешния Apple-II Plus. Има процесор 6502, 48 Кбайта оперативна памет (която се разширява до 64 Кбайта с допълнителна карта от 16 Кбайта), вграден BASIC, под MS DOS управлява до две флопидискови устройства (с втора карта може и четири устройства) за едностранни 5?-инчови дискети с капацитет по 120 Кбайта, разширителна карта с процесор Z80 за работа с операционната система CP/M, работи безпроблемно с кирилицата. Прототипът е толкова успешен, че Министерство на просветата незабавно поръчва изработката на 200 броя ИМКО-2, от които около половината са раздадени в различни училища. Създаването на "клонинги" на най-успешните модели персонални компютри става световна практика и един от двигателите на икономиките на Сингапур, Тайван и Южна Корея. Към този момент България не отстъпва съществено на малките "азиатски тигри". Динамиката в развитието на персоналните компютри в света за сетен път доказва умението на инж. Марангозов да вижда вярно далеч напред в бъдещето.

Като се анализира от дистанцията на годините делото на инж. Марангозов и неговия малък екип, трябва да се има предвид, че това бе единствено възможният път България да се сдобие с персонални компютри в масови количества не само защото цените им на международните пазари бяха доста високи за финансите на държавата ни, но и защото персоналните компютри и софтуерът бяха оценени като стратегически продукти и забранени от комитета на НАТО CoCom за износ в социалистическите държави "зад желязната завеса".

ИМКО-2 не остава институтска разработка, а с активното съдействие на групата на инж. Марангозов бива внедрен в серийно производство в завод "Аналитик", гр. Правец. Междувременно заводът е трансформиран в Комбинат за микропроцесорна техника (КМПТ) с директор д-р инж. Пламен Вачков и е съоръжен с модерна производствена техника, а серийно произвежданите ИМКО-2 получават името "Правец 82". Както вече споменахме, този компютър е аналог на Apple-II Plus и по нищо не му отстъпва.

Едновременно с това групата на инж. Марангозов продължава работата по усъвършенстване на осембитовите компютри, като създава прототипите на следващите серийно произвеждани в Правец компютри - Правец 8М (вграден CP/M модул с процесор Z80) и Правец 8А. Последният значително надхвърля възможностите на Apple II E и за разлика от него поддържа 8-битова кодова таблица, което му позволява едновременно да поддържа главни и редовни букви на кирилица и латиница. В комбинация с кирилизираната версия на интегрирания пакет Apple Works (текстообработка, електронна таблица и база от данни) той вършеше отлична работа и за професионални цели.

1982 година е знаменателна с бързото навлизане на 16-битовите персонални компютри на IBM (модела PC 5150) на световния пазар. В началото на 1983 г. излиза и моделът IBM PC-XT с микропроцесор Intel 8088, работещ под управление на операционна система на Microsoft - MS-DOS, с 10-Мбайтов твърд диск. Този модел веднага се наложи като стандарт за 16-битовите персонални компютри. По това време се нароиха и редица известни сега фирми, които започнаха производството на "клонинги" на база на архитектурата на IBM и операционната система на Microsoft. Светът бързо бе завладян от т.нар. IBM-PC съвместими компютри, а Apple постепенно загубиха позиции.

Групата на инж. Марангозов също се включва енергично в надпреварата и през лятото на 1984 г. разработва ИМКО-4, който е първият български 16-битов персонален компютър, напълно съвместим с IBM PC-XT. В края на същата година в КМПТ-Правец започва неговото серийно производство под името "Правец 16", с модификации за професионално приложение - Правец-16М, и за домашно ползване - Правец 16Н.

Комбинатът в Правец е проектиран за производство на 100 000 персонални компютъра годишно, като върховите му постижения са около 60 000 компютъра на година. Така България се превръща в най-големия производител на персонални компютри в рамките на СИВ, като най-голям пазар българските компютри намират в бившия СССР.

След промяната на политическата и икономическата ни система на 10 ноември държавата ни се отвори към външния свят, продуктите на водещите световни производители на хардуер и софтуер станаха напълно достъпни и за нашия пазар. Страната ни обаче бе подготвена за това предизвикателство и не случайно първият отрасъл, който премина изцяло в частни ръце, бяха именно информационните и комуникационни технологии, а десетки наши фирми заляха пазара с асемблирани от тях компютри. Причината за това бе, че у нас вече имаше множество добре подготвени специалисти в областта на хардуера и софтуера. Не случайно и досега един от малкото реални поводи за национална гордост и самочувствие са именно добрите ни специалисти, особено в областта на информатиката, чиито млади представители продължават и до днес да обират редовно наградите от различни международни олимпиади и конкурси.

Всичко това става възможно, защото по отношение на т.нар. компютърна грамотност на населението България бе далеч изпреварила по-големите и икономически по-мощни събратя от СИВ, далеч преди тях имаше и своето компютърно списание "Компютър за вас". И докато в другите социалистически държави информатиката се учеше "виртуално", предимно на черната дъска, българските ученици и студенти имаха възможност да се обучават на произведени в родината им компютри.

Иван Марангозов бе един от малцината избраници на съдбата. Разностранно надарена личност той е отличен музикант и като изпълнител на флейта свири заедно с прочутия цигулар Емил Камиларов. Към края на живота си притежава една от най-богатите в България музикални колекции на компактдискове. Като студент има славата на най-добрия математик в курса, смайвайки често и известния проф. Брадистилов с невероятната бързина при решаване и на най-сложни задачи. Известен е и като отличен астроном теоретик. От всички пътища, за които съдбата го бе подготвила, той избра електрониката и записа името си сред строителите на съвременните информационни технологии в България. Животът му премина скромно, незабележимо за широката публика и далеч от светлините на прожекторите, които като че ли по правило съвсем рядко осветяват най-качествените представители на нацията ни. Едва в края на кариерата му неговият принос за развитието на информационните технологии е оценен и той е удостоен със званието "Заслужил деятел на техниката".

За делото му днес, седем години след като напусна този свят на 06.02.1998 г., напомня само една скромна паметна плоча, поставена със средства на брат му върху фасадата на родната му къща на ул. "Любен Каравелов" №66 в столицата. За съжаление такава е съдбата у нас на повечето от хората, станали двигател на научното, техническото и културното развитие на държавата ни. На тях всички ние и поколенията след нас дължим признание. Защото народ, който не познава историята си и не тачи своите светли личности, такъв народ няма и бъдеще. Срамно и недостойно е, че при толкова специализирани училища с насоченост към информатиката и многократно повече компютърни класове и кабинети никой днешен политик и управник не се е сетил за неговото име и неговите заслуги за България. Най-малкото, което може да се направи, е името му да се даде на компютърния кабинет в 22 СОУ "Г. С. Раковски" (бивша Втора мъжка гимназия), която той е завършил през 1944 г.

Дано тази статия спомогне за увековечаване на паметта на инж. Иван Марангозов.

Източник: сп. Компютър, бр. 7-8/2005 г.